Това-онова #1

Не мога да се спра на подходящо заглавие за тази рубрика от блога. Всъщност трудно ми е да намеря българско такова (помощ? :) ). Английският език изглежда малко по-богат на словосъчетания способни да опишат миш-маша от несвързани мисли, случки и впечатления, с които смятам да пълня постовете от тази поредица. А тя ще е точно това – хронология на голямата шарена каша, която наричам своя ежедневие. Ето какво ми се случи напоследък:

  1. Аз и Георги официално заживяхме заедно (една задача по-малко в списъка ми за тази година). Извадихме късмет и всичко се случи доста бързо. След като първоначалния план се провали (всяко зло за добро), се заехме да си търсим квартира в близост до офиса ни. Открихме идеалното място още на втория ден. Жилището е на две минути пеша от мястото, където работим и е светло и уютно. Преместването беше… тежко. Не осъзнавах колко много вещи може да притежават двама души. Като всеки зрял, независим възрастен се обърнах към отряда за бързо реагиране в лицето на майка ми и с нейна помощ успяхме да сведем нанасянето само до два дълги, изтощителни дни. Разбира се, имаме още работа за вършене – един списък с покупки от ИКЕА, купчина книги, едно мазе със спортна екипировка… И все пак важното е, че сме заедно и сме щастливи.
  2. Напоследък Георги пътува все по-често и все по-далеч. Тъй като часовите ни зони рядко съвпадат, открихме че story-тата на Snapchat са удобен начин да споделим деня си един с друг. Аз пък реших, че ежедневните ми перипетии може да са интересни и за читателите на блога и затова споделям профила си и с вас.
  3. Бях болна няколко дни и се отдадох на четене. Добавих банер с линк към предизвикателството ми в Goodreads за 2016. Предстоят ми няколко ревюта на книги.
  4.  Тренирам… от време на време с лека тенденция да зачестява. Усещам как стреса на предстоящи изпити и защити се прокрадва между ежедневния такъв от работата. Най-добрият отдушник – музика и маратонки за тичане.

Какво се случи на вас напоследък?

 

 

This post is also available in: English