Прочетено #1

Реших да си взема кратка почивка от козметични постове. Последните няколко седмици имах доста малко енергия и оставях грима си минимален, а и бих искала да обърна по-специално внимание на следващата палитра, която подготвям за ревю. Ето защо днес реших да се върна към друго мое любимо хоби – книгите. За 2018 си поставих малко по-висока цел в Goodreads за броя книги (30), които се надявам да прочета, и за сега се справям доста добре. Може би основната причина е във факта, че напоследък попадам на никак не лоши произведения. Днес ще ви разкажа за книгите, които прочетох в последните месец – два.

‘Марсианецът’ от Andy Weir – С тази книга наруших личното си правилото винаги да чета литературното произведение преди да гледам екранизацията му, тъй като гледах „Марсианецът“ веднага щом се появи в кината. Харесах го – много! Определено е малко странна птица за жанра си – в добрия смисъл. Мога да кажа същото и за книгата. Предполагам почти всеки знае, за какво става дума в нея, но на кратко: книгата разказва историята на Марк Уотни – ботаник/механик, който бива изоставен на Марс и се налага да събере всичките си знания, инат и не особено приличен речник, за да оцелее. Книгата е страхотна – забавна, вдъхновяваща, лесна за четене и достатъчно „научна“ за вкуса ми. Много харесвам цялостното и послание – просто не се предавай, решавай проблемите един по един и всичко ще се подреди. Смятам, че всеки може да намери нещо в историята, дори и да не е фен на научната фантастика. Беше ми много трудно да повярвам, че това е едва първият роман на автора и вече заглеждам втората книга на Анди – „Артемида“. Препоръчвам „Марсианецът“ с две ръце.

‘Произход’ от Dan Brown – Следя приключенията на Робърт Лангдън още от гимназиалните си години. Не бих казала, че съм най-големият фен на произведенията на Дан Браун, но фактът, че продължавам да ги чета, сам по себе си казва достатъчно. Книгите му обикновено ме привличат с историческите факти и ме губят с действието. Под страшно интересния разказ за легенди, митове и реални исторически събития се крие познатото клише за голяма световна конспирация, която може да бъде разбита само от един супер умен американски професор и красива девойка, някак си попаднала в обкръжението му. Не, че това е нещо лошо. Чета книгите на Дан с пълното съзнание, че добрите ще спечелят и светът ще бъде спасен. Фокусирам се върху интересните неща, които мога да науча за историята на (основно)европейските градове фон на повествованието. Въпреки това, за мен ‘Произход’ не е една от най-силните творби на Браун. Може би не ми допадна особено, тъй като този път разбирам добре една от темите, на която е посветил голяма част от книгата (софтуер и изкусвен интелект), и осъзнавам колко неточно е представена. Все пак не съжалявам, че прочетох книгата. Действието се развива в Барселона и предвид факта, че ще го посетя съвсем скоро, се радвам, че научих не малко факти за забележителностите на града. Бих препоръчала ‘Произход’, ако искате неангажиращо четиво за уикенда, но ако това е първият ви досег с творчеството на Дан Браун, определено не се спирайте на нея.

‘Шоколад’ от Joanne Harris – И в случая на ‘Шоколад’ гледах екранизацията на романа дълго преди да го прочета – просто не знаех, че той съществува. Обожавам филма – Жулиет Бинош, Джуди Денч и Кари-Ан Мос са невероятни в ролите си, а и целият е изпълнен с много шоколад, огромна порция от онази елегантна, но някак си неангажираща, френска атмосфера и съвсем мъничко любов – за цвят. И нека не забравяме младия Джони Деп. Винаги ме оставя с прекрасни топли и позитивни чувства. За мен е истински недооценен шедьовър, към когото се връщам често. Книгата от друга страна… беше разочерование. Историята е същата – да, но нещо липсва – топлината, сладостта, онова ‘je ne sais quoi’ (почти единственият израз, който знам на френски), просто не са там. Може би очакванията ми бяха твърде високи, но на ваше място бих си спестила разочерованието. Магията на филма я няма и макар да го казвам рядко, бих пропуснала книгата за сметка на него.

‘Rabel Rising’ от Beth Revis –  До съвсем скоро не бях особено голяма фенка на Star Wars. Харесвах първите шест филма, но определено не с отдадеността на хората израсли с тях. Винаги съм имала любими герои в историята, но като фен на науката, сагата ми се струваше повече фентъзи и по-малко фантастика. За първи път осъзнах, че съм се запалила по Star Wars, след ‘Rogue One’. Не знам какво стана, но излязох от кино салона и веднага се зарових в интернет, за да прочета възможно най-много за историята около филма и детайли, които имаше шанс да съм пропуснала. Все още не мога да се нарека голям фен, но вече определено разбирам, защо толкова много хора са влюбени във филмите. Въпреки това, тъй като имам предразсъдъци към книги писани по филм, бях решила да пропусна Star Wars книгите, докато мой близък приятел не ми подари ‘Rabel Rising’ за Коледа.
Бях приятно изненадана. Имах супер ниски очаквания и книгата ми допадна. Историята предшества събитията от ‘Rogue One’ и разказва за детството на Jyn Erso – главната героиня във филма. Книгата е насочена основно към тинейджъри и се чете лесно. Не бих казала, че историята е супер оригинална, но е интересен поглед във вселената на Star Wars. Имам само една ‘малка’ забележка – ‘Rabel Rising’ е адски мрачна! Не очаквах подобно нещо от Дисни, но историята на Джин определено е твърде трагична и, докато филмът ме остави с леко горчиво чувство за надежда, книгата определено не завърши така. Не съм сигурна, дали бих опитала и други Star Wars книги, но харесах стила на тази (въпреки мрачния финал) и не съжалявам, че я прочетох. Смятам, че на хардкор феновете на сагата ‘Rabel Rising’ определено би допаднала. Коя беше последната книга, която вие прочетохте? :)

This post is also available in: English