Барселона от горе до долу – петдневен пътепис

Познайте кой се завърна!

Прекъсвам обичайната програма от ревюта на козметика с кратко завръщане към миналата пролет и моите (почти) две седмици приключения в Испания и Италия. С три любими колежки от университета прекарахме пет дни в „слънчева“ Испания и още шест във Флоренция, Пиза, Сиена и Сан Джеминяно. Понеже съм си аз, направих около 2 988 789 снимки, които ще опитам разделя в два поста (вторият ще бъде за Италия), в жалък опит да Ви покажа повечето от тях. Ето я част първа…

Признавам си, че нямах високи очаквания за първата половина от почивката, тъй като бях посещавала Барселона и, макар че ми хареса много, някак си не остана най-отгоре в списъка ми с места, на които искам да се върна. Това не се променени (вкусната, красива, антична Италия завинаги ще е номер едно в сърцето ми), но поглеждайки назад, трябва да призная, че може би не съм добила много добра представа за града при първата си визита. След няколкото страхотни дни тази пролет, мога най-накрая да класифицирам Барселона във всенарастващия ми списък с посетени места като … забавна? Това е думата, с която мога да опиша петте дни изпълнени със сангрия, паеля и много много музеи.

~ Ден първи
Кацнахме в Барселона в късния следобед и веднага се насочихме към AirBnb апартамента, който бяхме резервирали. Местенцето близо до площад Каталония (plaza Catalonya) – на пешеходно разстояние от почти всичко, което си заслужава да се види в града. Оставихме набързо багажа и се насочихме към първата атракция от списъка – пеещите фонтани на Барселона. Снимките и видеото не могат да предадат, колко приятно изживяване е да ги гледаш и слушаш, затова няма и да включа такива, но ми се доверете – струва си да отделите 1 час за спектакъла. Довършихме вечерта с първата от многото чаши сангрия.

~ Ден втори
Вторият ни ден започна със силен ръмеж и вятър, заради което се наложи да ограничим скитосването до закрити пространства. Спирка едно беше морският музей на Барселона (Barcelona’s Maritime Museum). Музеят се намира в кралската корабостроителница на Барселона – която, с реновираните си дървени готически тавани от 14-и век е невероятна гледка, дори и ако не броим почти 700те години испанска военноморска история между стените и. Без съмнение, звездата на музея е дългата  над 60 метра реплика на известната галера „La Real“ – построена в чест на 400-та годишнина от най-голямата битка между галери в историята – битката от Лепанто. Огромна е и е нещо, което задължително трябва да се види, ако някога се озовете в града! Другата изложба, която намерих за интересна и мога да препоръчам е  „Живот на галерата“. Предизвиквам Ви да опитате да гребете с едно от греблата, ако имате възможност да я посетите – ядски трудно е!

Морският музей се намира на края на La Rambla (пред огромния паметник на Христофор Колумб) и тъй като облаците се поскриха за следобеда, решихме да се разходим покрай водата и да разгледаме и молко модерни (и безкрайно скъпи) лодки и яхти. (Между другото, аквариумът на Барселона е доста близо, ако се разхождате по брега. Аз го посетих при предишната си визита, и макар че го считам за сравнително скъпо удоволствие, според мен си струва времето и парите.) Денят завърши с изкачване на Монтжуик (Montjuic) – едноименният хълм ‘надвиснал’ над града. До най-високата част може да се стигне с въжена линия или влакче, което част от мрежата на метрото. Ние решихме да се качим пеша, за да разгледаме парка покриващ склоновете на хълма. Върнахме се с лифта, което се оказа страхотна идея, тъй като от кабинките се откриват страхотни гледки към града. Докато бяхме там, разгледахме и старата военна крепост Монтжуик, която все още стои на върха и е отворена за посетители.
~ Ден трети
Сутринта на третия ден са включихме в една от многото безплатни пешеходни обиколки за туристи, за да се разходим в готическия квартал на Барселона (Barri Gothic) – моята любима част от целия град. Както вероятно предполагате, кварталът обхваща най-старите части на града, датиращи от дните, когато Барселона е била римска провинция. Вярвате или не кварталът всъщност не е готически – повечето от известните сгради и площади са реновирани през късния 19-и/ранния 20-и век да се впишат в архитектурния стил. Това обаче определено не отнема от чара им, една разходка из тесните улички е точно толкова омагьосваща, колкото бихте си представили. Изключително много ми хареса мост Бисбе (Pont del Bisbe), катедралата и църквата Санта Мария дел Пи (Santa Maria del Pi). Ако имате време да посетите квартала, препоръчвам късния следобед – има много улични изпълнители, чиято музика в комбинация с меката светлина на залеза прави мястото още по-магическо.

След туристическата обиколка се отправихме към катедралата на Барселона – катедралата на Светия Кръст и Света Еулалия (Cathedral of the Holy Cross and Saint Eulalia). Тя е перлата на готическия квартал и е една от най-красивите църкви в града, макар че често бива пренебрегва, тъй като хората предпочитат много по-известната Саграда Фамилия (Sagrada Familia, Светото семейство). Все пак, с цялото ми уважение към Антони Гауди, ако трябва да съм напълно честна, катедралата е много по-привлекателна за мен. Освен очевидната красота на фасадата, стъклописите, и многобройните гаргойли по покрива, църквата крие още една изненада – вътрешна градина, която е дом на 13 бели гъски. Легендата гласи, че света Еулалия, закрилник на катедралата и цяла Барселона, е била миролюбиво християнско момиче, което всеки ден е пасяло стадо гъски. Един ден, когато римляните научават, че е християнка, тя бива заловена и измъчвана в продължение на няколко дни. Направили и няколко опита да я убият, но тя чудодейно оцелявала след всеки един от тях. В крайна сметка я обезглавили, но тя била провъзгласена за светица и погребана под катедралата. Гъските ѝ бдят над нея и над целия град.В късния следобед отидохме и до втората голяма базилика на Барселона –  Света Мария на Морето (Santa Maria del Mar), и както най-вероятно вече сте прочели в Instagram бръщолевенията ми – любимата ми църква в града. Когато пристигнахме в базиликата ни съобщиха, че ще има служба след около един час, така че бяхме прохотвени да разгледаме много набързо. Точно, когато щяхме да си тръгваме обаче, един от свещениците се изкачи по стъпалата към органа и започна да свири. Може би е репетираше за службата или просто свиреше за удоволствие, но ние седяхме, хипнотзирани от музиката още около 40 минути. Беше невероятно изживяване. От всички църкви и катедрали, които съм посещавала през живота си, споменът за тази остава най-ярък и прекрасен, и не защото тя е най-красивата, пълна с детайли и известни творби. Защото музиката и атмосферата ме омагьосаха и това чуство е в ума ми и до днес.

Вечерта завърши със сангрия. Много, много сангрия.

~ Ден четвърти
Ден четвърти ни посрещна с дъжд, вятър и студ, така че отново прибчгнахме до разходки на сухо. Посетихме еротичения музей на Барселона и направихме някои доста весели снимки, които няма да покажа, защото здрасти, мамо, благодаря, че четеш. Музеят не е много голям (едва ли ще прекарате там повече от 2 часа), но е много забавен и, ако не сте в града с деца или роднини, посещението определено си струва парите.

След това си купихме билети за hop-on-hop-off автобусите, които обикалят града и предлагат аудио програма с малко информация за всички по-големи забележителности в него. Преминахме маршрута веднъж и слязохме на спирка Тибидабо (Tibidabo) – кръстена на планината в полите на която е разположена Барселона. От там до върха се возихме на високопланинско влакче. Името Тибидабо има библейски произход и буквално значи „Аз ще дам на теб“ – фраза казана на Иисус от дявола, докато двамата са гледали надолу от много висока планина. Със своите 512 м., Тибидабо е най-високата планина до града, затова предполагам името е подходящо. Това е и мястото в Барселона, което нямах търпение да посетя. За да бъда по-точна, исках да посетя църквата на върха – Sagrat Cor (отдолу) и определено не останах разочарована – въпреки, че интериорът на базиликата е доста скромен, панорамната гледка към Барселона, която се разкрива се от покрива ѝ е спираща дъха!

До цървата се намира ноще една известна атракция – увеселителният парк на Тибидабо. За съжаление, в същия ден беше затворен, заради лошото време, и возенето на прословутия червен самолет е нещо, което остана в списъка ми с желания за бъдещи визити в Барселона.
Вечерта имахме запазени билети за къща Батийо (Casa Batllo). Тя е една от многото жилищни сгради, реновирани от Антони Гауди в стила на модернизма (Art Nouveaou) и се смята за един от неговите шедьоври. Първоначално сградата е била замислена като дом за едно много голямо семейство. Днес обаче, почти всички апартаменти са на частни собственици, но партера и втория етаж, както и стълбищата заедно с покрива са отворени за посетители и се предлагат като част от интерактивната обиколка.

Casa Batllo е нещо невиждано. Аз определено не мога да бъда критик на изкуство под каквато и да е било форма, също така не разбирам нищо от архитектура, но дори и моето нетренирано око разбра защо това е място е шедьовър. Всеки детайл, всяка линия, всяко парченце от мозайките има замисъл зад себе си. На моменти имах чувството, че се разхождам из вътрешностите на огромно животно, в други пък сякаш бях на борда на Наутилус и наблюдавах дъното на океана. Не мога да ви Casa Batllo препоръчам достатъчно. Ако сте в Барселона, трябва да я посетите, дори да си мислите, че този тим изкуство не е точно по вкуса ви. Ще се изненадате!
~ Ден Пети
Последният ни ден в Барселона най-сетне донесе със себе си времето, което бяхме очаквали от Испания – топло, ярко слънце. Сутринта се разходихме в Poble Espanyol – архитектурен музей на открито. Той се състои от над 100 сгради, ресторанти и магазини пресъздаващи различни испански села. Идеята на музея е да представи атмосферата и културата на всички провинции съставящи Испания. Едно от нещата, които ми допаднаха най-много, беше краткият филм ‘Фиеста – сърцето на Испания’, който гледахме в киносалона към музея и който разказваше за традициите свързани с фестивала и как той се празнува в различните части на страната.
Следобядът ни започна с кратка разходка по Ла Рамбла (La Ramblas) и посещение на паметника на Колумб. Малко известен факт е, че срещу 2 или 3 евро можете да влезете вътре в паметника и да се качите с асансьор до върха му, от където се разкриват доста красиви гледки към пристанището и града.
Разходката ни продължи към Саграда Фамилия (Sagrada Familia) – мечтата на Антони Гауди. Стоежа на тази огромна католическа базилика е започнал през 1882 и продължава и до днес. За да го спонсорира, кметството на Барселона разчита на благотворителни кампании и приходите от туризъм. Въпреки това се очаква строежа да приключи едва през 2026 – 100 години след смъртта на Гауди. Не успяхме да влезем вътре (всички билети бяха разпродадени), но имам снимки от предишното си посещение. За мен, Саграда Фамилия не е църква и не изглежда като църква. Вътрешността и е светла, обширна, шарена и модернистична, а фасадата и цялостният дизайн отвън изглеждат органични – като скелет на голямо животно. Със сигурност е задължителна част от всяка обиколка на Барселона, защото е адски красива – не като църква, като произведение на изкуството.
Последният ни следобяд в Барселона ни завари в още един от шедьоврите на Гауди – Парк Гюел (Park Guell). Паркът се намира на около 30-40 мин от центъра (с градски транспорт се стига много лесно. Градините му са безплатни за посещение, но за монументалната част конструираната от Гауди ви трябва билет и резервация. Паркът е адски красив и  е идеален пример за стила на архитекта си. Много се радвам, че петте ни дни в Барселона завършиха именно в него. Творбите на Антони Гауди събират в себе си духа на града и на Испания като цяло – цветна, топла, стара, страстна. 

Както и на всяко друго място, снимките не могат да предадат достатъчно добре атмосферата на Барселона. Това е нещо, което всеки трябва да усети сам и, макар че, все още не е най-любимият ми град на света, аз си тръгнах от там с нещо в сърцето си, което пазя и до днес.

xoxo, Деси

This post is also available in: English